23 июн. 2009 г., 01:41

Писмо 

  Поэзия
807 1 26

 

Аз не мога без теб. И не искам да мога.

Искам дните без теб да болят.

И да бързам към теб, и да нямам умора -

в жарки плажове, в коледен сняг

да те търся и светла следа да открия

там, където докоснал си ти

този свят - младенец - тази вечна магия

с чиста мисъл и с топли очи.

 

Аз не мога без теб. И не искам да мога.

Твърде дълго можах до сега.

Не умрях. Минах метър от черна прокоба -

все на косъм да стъпя в жарта.

Дълго можех без теб. Минах днес на червено.

И дойдох. Ще ми видиш ли ти?

Уморена сълза от разделното време

ти донесох за идните дни.

 

© Галена Воротинцева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??