Писмо
Аз не мога без теб. И не искам да мога.
Искам дните без теб да болят.
И да бързам към теб, и да нямам умора -
в жарки плажове, в коледен сняг
да те търся и светла следа да открия
там, където докоснал си ти
този свят - младенец - тази вечна магия
с чиста мисъл и с топли очи.
Аз не мога без теб. И не искам да мога.
Твърде дълго можах до сега.
Не умрях. Минах метър от черна прокоба -
все на косъм да стъпя в жарта.
Дълго можех без теб. Минах днес на червено.
И дойдох. Ще ми видиш ли ти?
Уморена сълза от разделното време
ти донесох за идните дни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галена Воротинцева Все права защищены
