30 окт. 2015 г., 09:38

Писмо

495 0 0

                                                                 Писмо

 

 

Опитвам се да помълча

и да бъда сама със себе си.

Но уви! Където ида,

където и да погледна - това си ти.

По улицата аз настъпвам твоите стъпки

и го правя нежно за да не боли.

Кога тъгувам чувам твоята въздишка

и стягат се моите гърди.

Кога запея чувам твоя глас.

усмихваш се и усмивката ти спира в мен.

И всичко се повтаря

и разгръща се във времето.

И отново толкова боли.

Разминах се и толкова съжалявам,

че годините парят със спомена

и с надеждата.

И дълбоко  някъде гори

до въглен и от ново се разгарят

надиплени като чеиз и мъката

и радостта.

И срещи и раздели.

Гърчи се и умира в забрава злото

и любовта ти се разхожда по снагата ми.

И ме обсипва с преживяното.

протягам си ръцете

и ги срещам с върховете на Балкана.

А тебе те няма, няма.......

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...