Oct 30, 2015, 9:38 AM

Писмо

  Poetry » Love
497 0 0

                                                                 Писмо

 

 

Опитвам се да помълча

и да бъда сама със себе си.

Но уви! Където ида,

където и да погледна - това си ти.

По улицата аз настъпвам твоите стъпки

и го правя нежно за да не боли.

Кога тъгувам чувам твоята въздишка

и стягат се моите гърди.

Кога запея чувам твоя глас.

усмихваш се и усмивката ти спира в мен.

И всичко се повтаря

и разгръща се във времето.

И отново толкова боли.

Разминах се и толкова съжалявам,

че годините парят със спомена

и с надеждата.

И дълбоко  някъде гори

до въглен и от ново се разгарят

надиплени като чеиз и мъката

и радостта.

И срещи и раздели.

Гърчи се и умира в забрава злото

и любовта ти се разхожда по снагата ми.

И ме обсипва с преживяното.

протягам си ръцете

и ги срещам с върховете на Балкана.

А тебе те няма, няма.......

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...