Писмо
Писмо
Опитвам се да помълча
и да бъда сама със себе си.
Но уви! Където ида,
където и да погледна - това си ти.
По улицата аз настъпвам твоите стъпки
и го правя нежно за да не боли.
Кога тъгувам чувам твоята въздишка
и стягат се моите гърди.
Кога запея чувам твоя глас.
усмихваш се и усмивката ти спира в мен.
И всичко се повтаря
и разгръща се във времето.
И отново толкова боли.
Разминах се и толкова съжалявам,
че годините парят със спомена
и с надеждата.
И дълбоко някъде гори
до въглен и от ново се разгарят
надиплени като чеиз и мъката
и радостта.
И срещи и раздели.
Гърчи се и умира в забрава злото
и любовта ти се разхожда по снагата ми.
И ме обсипва с преживяното.
протягам си ръцете
и ги срещам с върховете на Балкана.
А тебе те няма, няма.......
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
