Бисерка (Бисерка Тодорова)
140 378
16 дек. 2021 г., 12:49

Писмо 

  Поэзия
458 0 9

Привет, любов! Доста време мина!
Пак съм аз и ти пиша по навик.
Още те търся в сърцето си жива
и помня те, нищо че ти ме забрави.

Още тършувам из всяка сълза
и чакам да дойдеш след всяка въздишка.
Дали по малко и ти си отиваш със тях?
Или вече от теб е останало нищо.

Много ми трябваш, бъди мой спасител!
Тук вътре царуват безредици.
С мъка и кръв се примесва мастилото,
а от перото изтича живеца ми.

Умолявам те да видиш моя зов,
изплакан в пощенския плик, защото
за последно ти пиша, любов!
Дано поне този път да изпратя писмото!

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, много!
  • Въздействащо и изплакано! Хареса ми, Бисе!
  • Силата е в теб, избора е твои
  • ❤ Допада ми и твоя вариант, благодаря!
  • Умолявам те, чуй моя зов,
    в пощенския плик е изплакан, защото
    за последно ти пиша, любов
    и поне този път да изпратя писмото!... и така го прочетох Написан е въздействащо и ми допадна, затова си позволих горното.
  • "Умолявам те да видиш моя зов,
    изплакан в пощенския плик, защото
    за последно ти пиша, любов!
    Дано поне този път да изпратя писмото!"
  • Ще помисля върху забележката. Благодаря ви ❤
  • "или е празно, не останало нищо", защото няма как да остане нищо
    Много ми хареса финала
  • Дано го изпратиш това писмо, че няма време!
Предложения
: ??:??