Писмо
Привет, любов! Доста време мина!
Пак съм аз и ти пиша по навик.
Още те търся в сърцето си жива
и помня те, нищо че ти ме забрави.
Още тършувам из всяка сълза
и чакам да дойдеш след всяка въздишка.
Дали по малко и ти си отиваш със тях?
Или вече от теб е останало нищо.
Много ми трябваш, бъди мой спасител!
Тук вътре царуват безредици.
С мъка и кръв се примесва мастилото,
а от перото изтича живеца ми.
Умолявам те да видиш моя зов,
изплакан в пощенския плик, защото
за последно ти пиша, любов!
Дано поне този път да изпратя писмото!
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
Написан е въздействащо и ми допадна, затова си позволих горното.