27 февр. 2024 г., 19:22

Писмо

643 1 1

Днес написах ти писмо.
С малко думи, с много чувства,
после свих го на руло
и го пъхнах в бутилка.

Във прибоя го запратих,
нейде в бурното море,
да намери път към тебе,
път към твоето сърце.

То се носи по вълните,
търси сродната душа,
и дори във дълбините,
всичко живо онемя.

Даже морските сирени,
в миг забравиха да пеят,
а пасати укротени
спряха сякаш те да веят.

В прегръдка на делфини
бавно носи се в морето,
и във нощите тъй сини
знак отправя към небето.

И дори след много време
сигурен съм, зная,
то до теб ще стигне
някъде в безкрая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мом Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...