27 feb 2024, 19:22

Писмо

618 1 1

Днес написах ти писмо.
С малко думи, с много чувства,
после свих го на руло
и го пъхнах в бутилка.

Във прибоя го запратих,
нейде в бурното море,
да намери път към тебе,
път към твоето сърце.

То се носи по вълните,
търси сродната душа,
и дори във дълбините,
всичко живо онемя.

Даже морските сирени,
в миг забравиха да пеят,
а пасати укротени
спряха сякаш те да веят.

В прегръдка на делфини
бавно носи се в морето,
и във нощите тъй сини
знак отправя към небето.

И дори след много време
сигурен съм, зная,
то до теб ще стигне
някъде в безкрая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мом Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...