27.02.2024 г., 19:22

Писмо

626 1 1

Днес написах ти писмо.
С малко думи, с много чувства,
после свих го на руло
и го пъхнах в бутилка.

Във прибоя го запратих,
нейде в бурното море,
да намери път към тебе,
път към твоето сърце.

То се носи по вълните,
търси сродната душа,
и дори във дълбините,
всичко живо онемя.

Даже морските сирени,
в миг забравиха да пеят,
а пасати укротени
спряха сякаш те да веят.

В прегръдка на делфини
бавно носи се в морето,
и във нощите тъй сини
знак отправя към небето.

И дори след много време
сигурен съм, зная,
то до теб ще стигне
някъде в безкрая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мом Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...