27.02.2024 г., 19:22

Писмо

617 1 1

Днес написах ти писмо.
С малко думи, с много чувства,
после свих го на руло
и го пъхнах в бутилка.

Във прибоя го запратих,
нейде в бурното море,
да намери път към тебе,
път към твоето сърце.

То се носи по вълните,
търси сродната душа,
и дори във дълбините,
всичко живо онемя.

Даже морските сирени,
в миг забравиха да пеят,
а пасати укротени
спряха сякаш те да веят.

В прегръдка на делфини
бавно носи се в морето,
и във нощите тъй сини
знак отправя към небето.

И дори след много време
сигурен съм, зная,
то до теб ще стигне
някъде в безкрая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мом Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...