bogpan (Божидар Пангелов)
118 338
23 нояб. 2006 г., 11:56

Писмо 

  Поэзия
566 0 8
Пиша ти писмо.
То е объркано. Като мен.
Сигурно си виждала Персеидите.
Над морето.
Така е и с думите,
които ти пиша или съм писал.
Не помня.
И все са други.
Не тези, които бих искал да кажа.
Или съм казал?
Не помня.
Изоставил съм , мисълта
като пътник, който върви
към пристанище.
Корабите от там тръгват.
Все по-далече.
По-далече...
Дано да те виждам,
как вървиш по-малките калдъръмени улички,
по които не съм минавал,
за да те срещна и да ти кажа,
че любовта е една.
Не помня, дали ти го казах.
Всъщност, не знам дали от там
се минава, за някъде.
Не знам, дали си виждала
Персеидите и морето.
Не помня.
Пиша ли нещо друго,
освен едно -
една.
Не помня.


 

© Божидар Пангелов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря - изоставил, мисълта се случват Персеидите.......
  • Правилно писмо. дано показва Пътя..към Персеидите ти
  • Оставил си мисълта да се рее сама? Дато те отведе до любовта, която наистина е една!
  • писателче (Светослав Иванов) Имаш право да не помниш
  • kity (Кити ) Благодаря ти. Питам се, кога ли в чувствата не сме?
  • Чинаров (Георги Милев)Благодаря ти. Понякога ми е трудно да виждам нещата отвън. Може би защото едно писмо е лично нещо.
  • Ние самите сме толкова объркани понякога! Поздрави, хареса ми
  • Идеята за обърканост се припокрива с начупеността (формална и смислова) на самия изказ. Нещата се усложняват от факта, че самата структура на това "писмо" е затворена (нещо като кръг). Мисля, че се получило; е, вярно, трябва съсредоточено четене..., но толкова по-добре!
Предложения
: ??:??