19 нояб. 2006 г., 18:17

Писмо 

  Поэзия
536 0 4
Аз пиша ти отново, коленичила
над недоспалата си вечер
и не на лист, върху душата пиша,
сега си толкова далече...

Замина. И изписвах твойто име
във въздуха, по улиците и афишите,
върху стените на съчувстващите сгради...
И вечерта до мене завъздиша,
и сякаш с твоя глас ми се обади
отнякъде локомотивна свирка -
последно и еднопосочно сбогом.

Сега съм на последната си спирка
по своя път към теб.
С последното писмо.

© Румяна Славкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??