19.11.2006 г., 18:17 ч.

Писмо 

  Поезия
538 0 4
Аз пиша ти отново, коленичила
над недоспалата си вечер
и не на лист, върху душата пиша,
сега си толкова далече...

Замина. И изписвах твойто име
във въздуха, по улиците и афишите,
върху стените на съчувстващите сгради...
И вечерта до мене завъздиша,
и сякаш с твоя глас ми се обади
отнякъде локомотивна свирка -
последно и еднопосочно сбогом.

Сега съм на последната си спирка
по своя път към теб.
С последното писмо.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??