Писмо
Аз пиша ти отново, коленичила
над недоспалата си вечер
и не на лист, върху душата пиша,
сега си толкова далече...
Замина. И изписвах твойто име
във въздуха, по улиците и афишите,
върху стените на съчувстващите сгради...
И вечерта до мене завъздиша,
и сякаш с твоя глас ми се обади
отнякъде локомотивна свирка -
последно и еднопосочно сбогом.
Сега съм на последната си спирка
по своя път към теб.
С последното писмо.
над недоспалата си вечер
и не на лист, върху душата пиша,
сега си толкова далече...
Замина. И изписвах твойто име
във въздуха, по улиците и афишите,
върху стените на съчувстващите сгради...
И вечерта до мене завъздиша,
и сякаш с твоя глас ми се обади
отнякъде локомотивна свирка -
последно и еднопосочно сбогом.
Сега съм на последната си спирка
по своя път към теб.
С последното писмо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Славкова Всички права запазени
