Caligula (Васил Стойнов)
16 5
2 нояб. 2008 г., 07:49

Писмо 

  Поэзия
637 0 3
Листи празни, а от смисъл натежали,
без думи дълги, само капчици сълзи.
Мастилница изсъхнала и празна,
и плик без име, без адрес дори.

Написаното е със обич, даже лекичко сладни.
Няма ни прощална мъка, ни драма тежка,
и сякаш гледат от листата две плачещи очи,
и в тях е цялата история човешка.

И вятър арогантно в стаята нахлува,
махат със крила прозорците скимтящи
и взима някой бързо писмото недописано,
и чете го на звездите самотни и горящи.

© Васил Стойнов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??