Писмо
Листи празни, а от смисъл натежали,
без думи дълги, само капчици сълзи.
Мастилница изсъхнала и празна,
и плик без име, без адрес дори.
Написаното е със обич, даже лекичко сладни.
Няма ни прощална мъка, ни драма тежка,
и сякаш гледат от листата две плачещи очи,
и в тях е цялата история човешка.
И вятър арогантно в стаята нахлува,
махат със крила прозорците скимтящи
и взима някой бързо писмото недописано,
и чете го на звездите самотни и горящи.
без думи дълги, само капчици сълзи.
Мастилница изсъхнала и празна,
и плик без име, без адрес дори.
Написаното е със обич, даже лекичко сладни.
Няма ни прощална мъка, ни драма тежка,
и сякаш гледат от листата две плачещи очи,
и в тях е цялата история човешка.
И вятър арогантно в стаята нахлува,
махат със крила прозорците скимтящи
и взима някой бързо писмото недописано,
и чете го на звездите самотни и горящи.
© Васил Стойнов All rights reserved.
Поздрави.
