Писмо
Дълги пътища,
празни дни,
чакам
на времето хода да спре
за малко, за ден
или час
и да стигна до тебе.
Всички пътища водят натам
през морета,
през дни, натежали от чакане,
самолети изпращам с очи
и посрещам
със сълзи в очите.
И надеждата
още ми топли сърцето.
Колко още?
Аз съм тук,
а на другия край на света
ти заспиваш без мен
и дали
моята обич ти свети?
От писмата ти диша тъга
и безвремие...
Искам те тук,
на една ръка разстояние...
Време, спри.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Генка Все права защищены
