Дълги пътища,
празни дни,
чакам
на времето хода да спре
за малко, за ден
или час
и да стигна до тебе.
Всички пътища водят натам
през морета,
през дни, натежали от чакане,
самолети изпращам с очи
и посрещам
със сълзи в очите.
И надеждата
още ми топли сърцето.
Колко още?
Аз съм тук,
а на другия край на света
ти заспиваш без мен
и дали
моята обич ти свети?
От писмата ти диша тъга
и безвремие...
Искам те тук,
на една ръка разстояние...
Време, спри.
© Генка All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
