Защо упрекваш се за грешки?
Защо душата ти крещи?
Самотна ли е или е гореща, 
събрала нечии сълзи?

Въпросите са сутрешна молитва
и литват във простора с ветрове,
а хлябът ни насъщен е Голгота
и клада огнена, и зов, море...

Клавишите в душата ми отекват
и търся твоя ведър смях...
Тъжна съм, когато ти не си до мене,
а болката боли - събира грях...

Вечерите са ми епизод от  филми,
прекъснати от свят с мечти.
Рекламите са ми безлични -
ежедневни, сухи и боли...