Писмо
948
0
0
Защо упрекваш се за грешки?
Защо душата ти крещи?
Самотна ли е или е гореща,
събрала нечии сълзи?
Въпросите са сутрешна молитва
и литват във простора с ветрове,
а хлябът ни насъщен е Голгота
и клада огнена, и зов, море...
Клавишите в душата ми отекват
и търся твоя ведър смях...
Тъжна съм, когато ти не си до мене,
а болката боли - събира грях...
Вечерите са ми епизод от филми,
прекъснати от свят с мечти.
Рекламите са ми безлични -
ежедневни, сухи и боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Москова Всички права запазени
