Писмо до Адам...
Аз съм Ева, здравей! Ти не помниш,
че била съм реброто ти някога...
И по мен всички белези твои са
незабравени преживявания.
Мен осъдиха да те следвам.
И да бъда до теб като сянка.
И да пазя и заради тебе
най-прекрасен остатък от рая...
Тя, змията, си нямаше работа.
И реши да те пробва доколко
на една лъжа можеш да вярваш,
ако тя е красиво предложена.
Е, разбрахме. И аз с тебе заедно
си изпатих (и още си патя)...
Че красиви лъжи по земята
се разхождат, а слаб ти е ангелът.
Казваш, аз съм ти наказанието,
че решил си да бъдеш различен.
Де да беше така. Ех, Адаме,
де да беше. Но май ни е писано.
Аз до теб. Ти до мен. И съвместно
оковани - на длан разстояние.
Аз на тебе да съм ти рестото.
Ти за мен - повишено внимание...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Василева Все права защищены
Върхът е, Доче, върхът!!! Всеки път те преоткривам! И всеки път си изненада!!! 
