21 мар. 2008 г., 21:48

Писмо до Адам... 

  Поэзия » Философская
772 1 24
 

Аз съм Ева, здравей! Ти не помниш,

че била съм реброто ти някога...

И по мен всички белези твои са

незабравени  преживявания.

 

Мен осъдиха да те следвам.

И да бъда до теб като сянка.

И да пазя и заради тебе

най-прекрасен остатък от рая...

 

Тя, змията, си нямаше работа.

И реши да те пробва доколко

на една лъжа можеш да вярваш,

ако тя е красиво предложена.

 

Е, разбрахме. И аз с тебе заедно

си изпатих (и още си патя)...

Че красиви лъжи по земята

се разхождат, а слаб ти е ангелът.

 

Казваш, аз съм ти наказанието,

че решил си да бъдеш различен.

Де да беше така. Ех, Адаме,

де да беше. Но май ни е писано.

 

Аз до теб. Ти до мен. И съвместно

оковани - на длан разстояние.

Аз на тебе да съм ти рестото.

Ти за мен - повишено внимание...

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??