24 февр. 2015 г., 07:47

Писмо до дъщеря ми

1.2K 0 0

 

Мила дъще, пази се от мъжете.

Но не от всички. Ще ти кажа от кои.

От онези с големите надежди,

които дават ти милион мечти.

 

Всичко слушай, което ти приказват,

но не вярвай и на думичка една,

че повярваш ли – ще паднеш повалена

като улучена във лов сърна.

 

Остави ги, нека си говорят,

кимай утвърдително с глава

и преди да стане твърде късно

им помахай лекичко с ръка.

 

Мила моя, трябва да се пазиш

от оловно-тежките слова.

На тез мъже не може да се вярва,

не бъди простреляна сърна.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...