Писмо до мама и тате
Не, мамо, не пораснах безгрижна,
нито създадох прекрасен живот.
Гледам мечтите ми как се изнизват,
върхът е за мен непосилно висок.
Опитвам се, мамо, и някак се справям,
но нямам надежда, живецът го няма.
Врати се отварят, а аз ги затварям,
защото не мога, отвътре е празно.
Не, тати, не съм съвършена,
дори и късмета ми бяга от мене.
Само се правя на силна и смела,
ала със страх дишам нощем и денем.
Старая се, тати, да бъда подкрепа,
но моите крехки основи поддават.
Не зная как да съм лидер, а жертва.
Дори вече забравих коя съм.
Това е вашето безупречно момиче.
Това е "идеалната" ви дъщеря.
Нямам очи, за да ви попитам -
гордеете ли се с мен сега?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бисерка Тодорова Все права защищены
