22.05.2022 г., 22:04 ч.

Писмо до мама и тате 

  Поезия
1238 4 4

Не, мамо, не пораснах безгрижна,
нито създадох прекрасен живот.
Гледам мечтите ми как се изнизват,
върхът е за мен непосилно висок.

Опитвам се, мамо, и някак се справям,
но нямам надежда, живецът го няма.
Врати се отварят, а аз ги затварям,
защото не мога, отвътре е празно.

Не, тати, не съм съвършена,
дори и късмета ми бяга от мене.
Само се правя на силна и смела,
ала със страх дишам нощем и денем.

Старая се, тати, да бъда подкрепа,
но моите крехки основи поддават.
Не зная как да съм лидер, а жертва.
Дори вече забравих коя съм.

Това е вашето безупречно момиче.
Това е "идеалната" ви дъщеря.
Нямам очи, за да ви попитам -
гордеете ли се с мен сега?

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??