imperfect (Яна)
274 2097
17 апр. 2015 г., 19:55

Писмо до някого 

  Поэзия » Любовная
1131 1 4

 

 

За сбогом ли? Писмо ли? Но кога?
Преди да е разплакано небето,
преди да сбърчи вежди от тъга?
Преди да размениш на дребно вехтото

 

изстрадало и мъничко палто,
което съм ти давала закърпено.
И знам, че няма връщане. А то
от днес е вече ничие. Безсмъртно.

 

Мълчание. Сърцето като гроб
отворил си да зее - пуст и празен.
Мълча и аз. Но в левия ми джоб
все още нося старата зараза.

 

Все още търся път към любовта,
към устните ти. Чакам да те видя,
но нещо в мен се скъса сутринта,
когато като ястреб си отиде.

 

Изтръгвам нож от стелещия прах.
Душата ми не иска да е цяла.
Косите падат. Имах само тях.
Сега си имам само огледало.

 

А ти ме гледаш. Гледай ме така,
че с поглед да те топля като цвете.
За сбогом ли? Писмо ли? Но кога?
Преди да е разплакано небето...

© Яна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??