Писмо до някого
За сбогом ли? Писмо ли? Но кога?
Преди да е разплакано небето,
преди да сбърчи вежди от тъга?
Преди да размениш на дребно вехтото
изстрадало и мъничко палто,
което съм ти давала закърпено.
И знам, че няма връщане. А то
от днес е вече ничие. Безсмъртно.
Мълчание. Сърцето като гроб
отворил си да зее - пуст и празен.
Мълча и аз. Но в левия ми джоб
все още нося старата зараза.
Все още търся път към любовта,
към устните ти. Чакам да те видя,
но нещо в мен се скъса сутринта,
когато като ястреб си отиде.
Изтръгвам нож от стелещия прах.
Душата ми не иска да е цяла.
Косите падат. Имах само тях.
Сега си имам само огледало.
А ти ме гледаш. Гледай ме така,
че с поглед да те топля като цвете.
За сбогом ли? Писмо ли? Но кога?
Преди да е разплакано небето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
Прекрасно!:*
