asizi (Nina Toshich)
226 3987
18 дек. 2009 г., 10:27

Писмо до отвъдното... 

  Поэзия
1119 0 12

Мислено се канех да ти пиша.

Сещам се за тебе всеки ден.

Как е горе? Имаш ли си ниша,

или мислено отново си със мен?!

 

Аз в компания съм на тъгата.

Иначе все плача и не спирам...

Пиша, малко спя и самотувам.

Някога потъвам и умирам...

 

Често си говоря с теб, оттатък,

в безкрайните ми нощи бели,

но се справям трудно със душата

и със спомените оживели...

 

 

© Nina Toshich Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • asizi-Никол, права сте, но и в нейните, на(изречена-Мая Попова)думи има известна истина, но едва ли чак в степента на укоримост, за която тя настоява. В крайна сметка от математическа гледна точка идеите и начините за тяхното обрисуване не могат да бъдат безкрайни и взаимоизключващи се в отделни техни фрагменти, така че хилядолетия да няма никакво съвпадение в някаква степен. В музиката даже има норма (праг) за присъждане на плагиатство например при сравняване на две произвдения не се допуска съвпадение на повече от четири такта при две четвърти такт. Сигурно, аналогична такава норма е неудачно да се постави за отсъждане на плагиатство в литературното творчество, а още по-неуместно при визуалните изкуства. Стихът има своята цялост, която с едни и същи думи при един словоред, може да събужда едни настроения, а при друг словоред - други внушения. Именно в това е персонализацията на творческите произведения, това е предизвикателството за авторите и защо трябва то априори да се отхвърля. "Абсолютни рекорди" в тази област не съществуват, просто понякога може нещо да е ненадминато, но няма гаранция, че гениалността на потециални автори няма да роди нещо по-съвършено. Всички в даден момент са единодушни, че нещо може да е ненадминато, но защо никой да не се бори да го надмине.
    Такова ненадминато описание на природна картина, знаем всички, че е Ботевото
    "Настане вечер – месец изгрее,
    звезди обсипят сводът небесен;
    гора зашуми, вятър повее, –
    Балканът пее хайдушка песен!"

    Или безглаголното стихотворение на Радой Ралин
    "Градина, пролет, май, цветя,
    скамейка, шепот сладък.
    И сред цветята Той и Тя,
    любов и тъй нататък. […]"
    И защо това да не бъдат предизвикателства за настоящи ибъдещи поети, пък кой колко ще успее е друг въпрос. Каквито и постижения да се явят в бъдеще, едва ли някой ще засенчи и Ботев и Ралин. Дори не можем да поставим Радой Ралин до Ботев, те са несравними, но те са недостижими и то не защото някой няма да създаде нещо равностойно на стиховете им, а защото никой не се е намерил да надмине тяхното цялостно оригинално творчество. Обаче не е чудно да се роди и друг оригинален творец, който времето само може да потвърди, както са се родили множество творци във всички изкуства. Но ако те бяха търсили нарочното различие в отделните фрагменти на произведенията си, за да изключат всякакво съвпадение с нещо създадено досега, те никога не биха се развили като творци. А от това целокупното човешко изкуство би изгубило - не би се развивало!
  • Мая, направо ме изумяват твоите нападки...Не виждам нищо общо между моето и посоченото стихо, освен замисъла...Освен в сайта, аз чета и много други странични неща и не мога да знам кога и къде ми е минало подобно стихо...А това стихо е писано по повод смъртта на един специален за мен човек, който почина през 2007 г...Няма нищо лошо да се взаимстват идеи, важното е да са добре поднесени и да се харесват!Смятам, че този сайт трябва да ни разтоварва и забавлява, а не да го превръщаме в арена на пунически войни и нападки, каквито непрекъснато наблюдаваме.По-тази причина много уважавани автори се оттеглиха...Хубав ден ти желая, а за 80% от това , което публикувам аз отдавна имам авторски права...
  • аконитин, не ти ли омръзна да интриганстваш и да се подлагаш? като толкова не ти харесва тук, защо все се буташ?
  • Как пък се накани да му пишеш,
    вече писала му е Дарина,
    вече никой нищичко не ще да прати,
    само ако е избран от "нашата" дружина.

    Тъжно е, по тъжно е, че се опитват да монополизират и отвъдното!
  • липсват ни, особено по празници...
  • Трябва да се справяш, няма как!
  • Ах, как боли стихът ти!
  • Близък ми е стихът ти, аплодирам!
  • Разплака ме! Всеки има там хора, с които продължава да говори! Чудесен, искрен ,изстрадан стих!
  • Много познато усещане и ме разплака. Така дълбоко го почувствах твоят стих, Никол . БЛАГОДАРЯ!
  • но претворяването на тези мисли в стихове трябва да е индивидуално, а тук приликите са много очевадни.
  • Мая, благодаря ...Ами, много пъти мислено сме със скъпите си хора и като че ли по празници най-осезаемо усещаме липсата им...А стихчетата, които ми препрати си ги бива...Е идеята е една, но начина на поднасяне и усещанията на авторите са коренно различни!
Предложения
: ??:??