Мислено се канех да ти пиша.
Сещам се за тебе всеки ден.
Как е горе? Имаш ли си ниша,
или мислено отново си със мен?!
Аз в компания съм на тъгата.
Иначе все плача и не спирам...
Пиша, малко спя и самотувам.
Някога потъвам и умирам...
Често си говоря с теб, оттатък,
в безкрайните ми нощи бели,
но се справям трудно със душата
и със спомените оживели...