ПИСМО ДО ПОИСКВАНЕ
Устните лепнат,
жадни отвътре – сухи отвън.
Някъде сякаш капе вода.
Чувам я. Време е! Тръгвам,
а миражният звън
се превръща в единствена нейна следа.
Вървя напряко – през пустинята,
в това обезводнено дъно на океан.
Клепачите тежат, изчезнало е синьото
и е смразяващо и страшно – АЗ СЪМ САМ!
Аз, още дишаща материя - ...