Здравей, ти ограбена душицо! Как се чувстваш, минавайки през тъмните гори на отчаянието
и самотата? Дали е период или отредено ти е
вечно да си сама и да се скиташ...
На вярно сам избраш между това ,да се загубиш
или да продължиш пътя си.
А някога гледаше
света с други очи, с други очи и други мисли.
Колко илюзорно звучи сега, минавайки през
призмата на реалността, или може би проблема беше в призмата.
Обичаше света нали?! Някъде дълече в ранните си белези.
Колко интересен беше само! Тревата, морето
,вятъра ,дъждът. Още си спомням ,колко учудено ...