12 мар. 2010 г., 22:27

Писмо до ТЕБ

1.1K 1 8

Липсваш ми

Толкова много ми липсваш

Липсват ми твоите детски игри – неиграни

Липсват ми разговорите с теб − неизказани

Липсва ми гушкането с моето малко ''слънчице''

Липсва ми да те гледам как сладко се храниш

Липсват ми детските пакости

 

Но най-много ми липсва

Да ме повикаш с думата ''Тате''

И ме боли

Че тази свещена за мен дума

Я казваш на друг

 

Не ми липсва болката

От това че те няма до мен

Не ми липсва вярата вяра...

В Бог... в щастливото бъдеще

В семейството с теб... с брат ти и

Моята жена... Нашето СЕМЕЙСТВО

 

Липсваш ми...

Липсват ми сили да те гледам разплакана

Когато си тръгваш от мен

Липсваш ми...

Казвам през сълзи щом те оставя

Пред новия дом в който живееш с майка си

Липсваш ми... много ми липсваш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коцето Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ***!!!

  • Наистина натъжава!
  • Извинете ме ако съм ви натъжил ,но това излезе директно от сърцето ми след като за пореден път оставих детето си пред домът на майка и....боли ме и мен...благодаря на всички за коментарите.
  • Невероятно искрено, направо ме разби това стихотворение!!!
    Възвишено и сърдечно излияние!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...