12.03.2010 г., 22:27

Писмо до ТЕБ

1.1K 1 8

Липсваш ми

Толкова много ми липсваш

Липсват ми твоите детски игри – неиграни

Липсват ми разговорите с теб − неизказани

Липсва ми гушкането с моето малко ''слънчице''

Липсва ми да те гледам как сладко се храниш

Липсват ми детските пакости

 

Но най-много ми липсва

Да ме повикаш с думата ''Тате''

И ме боли

Че тази свещена за мен дума

Я казваш на друг

 

Не ми липсва болката

От това че те няма до мен

Не ми липсва вярата вяра...

В Бог... в щастливото бъдеще

В семейството с теб... с брат ти и

Моята жена... Нашето СЕМЕЙСТВО

 

Липсваш ми...

Липсват ми сили да те гледам разплакана

Когато си тръгваш от мен

Липсваш ми...

Казвам през сълзи щом те оставя

Пред новия дом в който живееш с майка си

Липсваш ми... много ми липсваш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коцето Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ***!!!

  • Наистина натъжава!
  • Извинете ме ако съм ви натъжил ,но това излезе директно от сърцето ми след като за пореден път оставих детето си пред домът на майка и....боли ме и мен...благодаря на всички за коментарите.
  • Невероятно искрено, направо ме разби това стихотворение!!!
    Възвишено и сърдечно излияние!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...