Mar 12, 2010, 10:27 PM

Писмо до ТЕБ

  Poetry
1.1K 1 8

Липсваш ми

Толкова много ми липсваш

Липсват ми твоите детски игри – неиграни

Липсват ми разговорите с теб − неизказани

Липсва ми гушкането с моето малко ''слънчице''

Липсва ми да те гледам как сладко се храниш

Липсват ми детските пакости

 

Но най-много ми липсва

Да ме повикаш с думата ''Тате''

И ме боли

Че тази свещена за мен дума

Я казваш на друг

 

Не ми липсва болката

От това че те няма до мен

Не ми липсва вярата вяра...

В Бог... в щастливото бъдеще

В семейството с теб... с брат ти и

Моята жена... Нашето СЕМЕЙСТВО

 

Липсваш ми...

Липсват ми сили да те гледам разплакана

Когато си тръгваш от мен

Липсваш ми...

Казвам през сълзи щом те оставя

Пред новия дом в който живееш с майка си

Липсваш ми... много ми липсваш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коцето Костов All rights reserved.

Comments

Comments

  • ***!!!

  • Наистина натъжава!
  • Извинете ме ако съм ви натъжил ,но това излезе директно от сърцето ми след като за пореден път оставих детето си пред домът на майка и....боли ме и мен...благодаря на всички за коментарите.
  • Невероятно искрено, направо ме разби това стихотворение!!!
    Възвишено и сърдечно излияние!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...