Писмо до теб
Това
е моето писмо,
което е до мислите ти
пратено.
И отговора
ще получиш ти
от себе си (обратно).
На мен защо ми е...?
По моите поля
нагазил си
в тревата ми - високата.
Учудено-възторжен
е при мен денят
и няма ги посоките...
По ореховите листа
на топлината -
шумолят ми стъпките.
Глухарите са слепи
от нощта
и от любов...
(и като тях сме - тръпка...)
Направи ми обувки
от зелени мъхове,
за да съм топла.
Тихото да нося...
Защото шумното
в сърцето ти сега
е...
отговор---------въпроси...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Василева Все права защищены
До гроб!
