ПИСМО ОТ ЧЕТВЪРТИ КИЛОМЕТЪР

... аз винаги живея на ръба,

и благославям лудостите свои –

удобен съм за удари в гърба,

за челен сблъсък в острите завои,

ръка не съм протягал на мръсник,

доде не видя в храм да се покае,

с врабчето хляб делихме с "Чик-чирик!",

но никога не ядох хляб назаем,

търкалях се под скъдните слънца,

пъртини бих на босо в снеговея,

растих по своя дълъг друм деца –

и ги научих с обич да живеят,

надушвам! – и в това съм просто спец,

когато някой покрай мене страда,

не срещнах ни един Поет подлец! –

и сам написах не една балада,

аз лудостите свои си ги знам –

ще пукна нявга праведен и светъл.

Ще се смиря, когато ида там,

във Рая – на Четвърти километър.