18 дек. 2009 г., 19:04

Писмо от Кай до Герда 

  Поэзия » Любовная
1455 0 6

Тази зима едва е започнала, Герда…

Блести от запалено, бяло сияние.

Аз забравих. За градината с твоите гербери,

сам съм със стари предания…

Болят ме очите. От чистото синьо на севера.

От огледалото, забито в зениците…

Всеки път, щом повдигна глава,

виждам злите очи на кралицата…

Не стъпвам над фиорда в покоите –

бели вълци разкъсват дните от изгрева.

Песента ù е страшна, не както твоята,

градината също, само мъртви цветя…

Герда, липсват ми розите. Ти не дойде.

(дълго те чаках, наистина…)

Кралицата няма дори снежно сърце –

само думи, от стария демон измислени…

Нямам надежда. Кинжалът в ръцете ми

ще забия във нейния кралски разкош…

Не умирам в снега, но сърцето ми спи

и в очите ми дебне полярната нощ…

 

© Евкалипт Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??