Писмо от Кай до Герда
Тази зима едва е започнала, Герда…
Блести от запалено, бяло сияние.
Аз забравих. За градината с твоите гербери,
сам съм със стари предания…
Болят ме очите. От чистото синьо на севера.
От огледалото, забито в зениците…
Всеки път, щом повдигна глава,
виждам злите очи на кралицата…
Не стъпвам над фиорда в покоите –
бели вълци разкъсват дните от изгрева.
Песента ù е страшна, не както твоята,
градината също, само мъртви цветя…
Герда, липсват ми розите. Ти не дойде.
(дълго те чаках, наистина…)
Кралицата няма дори снежно сърце –
само думи, от стария демон измислени…
Нямам надежда. Кинжалът в ръцете ми
ще забия във нейния кралски разкош…
Не умирам в снега, но сърцето ми спи
и в очите ми дебне полярната нощ…
© Евкалипт All rights reserved.
