31 июл. 2023 г., 19:57

Писмо от Сивата планета 

  Поэзия
129 1 2

ПИСМО ОТ СИВАТА ПЛАНЕТА

 

... щом хоризонтът опне черен ръб, и аз – поет със другите поети,
примъквам сутрин изгрева на гръб и моля се със обич да ни свети,
отвъд проводил хиляди слънца, да гледам как във лятната омая
се пличкат във фонтаните деца! – красиви като ангелчета в Рая,
как майчиците кротичко вървят, из парка бутат бебешки колички,

 

и е безкраен този хубав свят! – еднакво грее слънцето за всички,
дори дъждът над всекиго вали с еднаква доброта – и си отива,
и само мен ли нощем ме боли? – че Синята планета стана сива,  
и – ако всички гаснем без мечти, защо редя ви стилистични тропи? –
поетите навярно сме бащи и майки на световните утопии...

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Космическа поезия, която прелетява над световете, за да се приземи в човешкото сърце.
  • поетите навярно сме бащи и майки на световните утопии...

    Няма как по-точно да го кажеш.
    Неподражаем!
Предложения
: ??:??