Писмо от Сивата планета
ПИСМО ОТ СИВАТА ПЛАНЕТА
... щом хоризонтът опне черен ръб, и аз – поет със другите поети,
примъквам сутрин изгрева на гръб и моля се със обич да ни свети,
отвъд проводил хиляди слънца, да гледам как във лятната омая
се пличкат във фонтаните деца! – красиви като ангелчета в Рая,
как майчиците кротичко вървят, из парка бутат бебешки колички,
и е безкраен този хубав свят! – еднакво грее слънцето за всички,
дори дъждът над всекиго вали с еднаква доброта – и си отива,
и само мен ли нощем ме боли? – че Синята планета стана сива,
и – ако всички гаснем без мечти, защо редя ви стилистични тропи? –
поетите навярно сме бащи и майки на световните утопии...
© Валери Станков All rights reserved.
