Писмо пратих на снахата... :)
Писмо пратих на снахата вчера,
за да ми купи хапчета от града,
че първо, тук не мога ги намеря,
второ - в аптека не ща да се редя.
Отидох онзи ден, една опашка...
сякаш всеки в село се е разболял,
съседката и тя там, за болежка
от копане за кръста търся цяр.
Е, поприказвахме си: за децата,
за внуците, за сорта и домати
и за градината ми - за цветята,
какви са буйни и на цвят богати.
Тъкмо започнах да и обяснявам
за тайната на техния цъфтеж
дойде реда ми, чинно си заставам
и казвам "Моме, я да ми дадеш
противохапчета - опаковки три,
ама от онези, най-евтиния вид",
аптекарката пита ме "Какви?"
и гледа като извънземен индивид.
„Противо... абе за забременяване,
дето ги пият булките по-млади",
а тя "Ти, бабо, към подмладяване
да не отиваш?" и кутийка вади.
„Една имам само, то в наше село
все стари хора, кой ще ги купува,
е, щом ти трябват, пий ги смело
и схема има, ако те интересува."
Как ли не, да пия, на моите години...
Платих, вземах си ги, ала за беда,
една не стига за всичките гергини...
Затова писах на снахата в града.
23.07.2008г
(цикъл "Похортували си баби млади")
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены
