ПИСМО ЗА ПРОШКА

До него сега е другото момиче, 

щастливо го има в тоя ден,

а той стой пред мен и шепне, че обича 

завинаги безумно само мен...

Но ще е с нея, зная аз до болка!

Какво от туй, че иска да е с мен?

Съдбата ни реши да бъде лоша,

да бъде тежка. Да не победим.

Стой пред мен, облян във сълзи черни

и прошка иска ми на колене.

Върви, момче. Върви сега при нея.

Простих ти всичко, мое любимо момче.

Иди при нея, тя ще те обича,

а аз ще бъда твоя винаги

и след години вече ще разбираш

как невъзможната любов боли!

Дари ù всичко, тя ще те обича

и мен, ако поискаш, забрави...

но запомни - където и да идеш

не искам във очите ти сълзи.

Ще бъде тъмно може би след тебе

и тебе може би след мен ще те боли.

Обичахме се и след тая нежност

светът за миг ще спре да да се върти.

Опитахме се да променим съдбата,

напук на всички да останем влюбени... 

но, знаеш ли, това не е раздяла,

дори живота си със друг да споделим.

Тя с теб ще има цялата вселена,

не я оставяй никога сама,

дари безкрайната си обич ти на нея

и тя ще хвърли във нозете ти света.

Един ден ще се влюбиш безумно,

ще се научиш да я обичаш така,

че всичко за нея ще правиш,

за да я виждаш усмихната в нощта.

А когато вечер си самотен,

в небето винаги една звезда ще свети.

Протегни ръце... когато я докоснеш,

ще видиш моята усмивка на небето!