Писмо за прошка
ПИСМО ЗА ПРОШКА
До него сега е другото момиче,
щастливо го има в тоя ден,
а той стой пред мен и шепне, че обича
завинаги безумно само мен...
Но ще е с нея, зная аз до болка!
Какво от туй, че иска да е с мен?
Съдбата ни реши да бъде лоша,
да бъде тежка. Да не победим.
Стой пред мен, облян във сълзи черни
и прошка иска ми на колене.
Върви, момче. Върви сега при нея.
Простих ти всичко, мое любимо момче.
Иди при нея, тя ще те обича,
а аз ще бъда твоя винаги
и след години вече ще разбираш
как невъзможната любов боли!
Дари ù всичко, тя ще те обича
и мен, ако поискаш, забрави...
но запомни - където и да идеш
не искам във очите ти сълзи.
Ще бъде тъмно може би след тебе
и тебе може би след мен ще те боли.
Обичахме се и след тая нежност
светът за миг ще спре да да се върти.
Опитахме се да променим съдбата,
напук на всички да останем влюбени...
но, знаеш ли, това не е раздяла,
дори живота си със друг да споделим.
Тя с теб ще има цялата вселена,
не я оставяй никога сама,
дари безкрайната си обич ти на нея
и тя ще хвърли във нозете ти света.
Един ден ще се влюбиш безумно,
ще се научиш да я обичаш така,
че всичко за нея ще правиш,
за да я виждаш усмихната в нощта.
А когато вечер си самотен,
в небето винаги една звезда ще свети.
Протегни ръце... когато я докоснеш,
ще видиш моята усмивка на небето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еви димитрова Всички права запазени
