23 дек. 2007 г., 11:49

Писмото

836 0 18

Я кажи ми, получи ли снощи писмото,

туй, което отдавна бях писала,

но не пращах, защото

в други мисли аз бях се улисала.

 

В него писах, със мъничко думи -

да , кратко е. Но изказах толкова много-

Прочети и ще видиш, не е трудно,

ще повярваш в тяхната истинност.

 

Дълго се чудих как да започна,

в началото: Скъпи, мили - нещо такова.

После задрасках го, цялото…

И започнах да пиша отново.

 

Написах: Обичам те!

Почнах ето така, с тази дума.

Продължих с многоточие, после: Липсваш ми!

И завърших със нея, уви.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много топъл и сгряващ с обич стих!!!
    С най-важните думи, които ги заслужаваш!!!
    Щастливи празници, мила Нели!!!
  • Пожелавам взаимност, здраве и усмивки на празниците и след това!
  • То и няма нужда от другите думи - тези са достатъчни, защото побират целият им свят!
    Страхотен е, Нелка!
  • Писмото е страхотно!Браво,Нели!Весели празници!
  • Поздрави, Нели, за поредното хубаво произведение!!!Весели празници!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....