Писна ми!
Писна ми!
(по Дан Кешон)
Утрото мъгливо. Корнишон в буркана.
Старичката лада на двора ръждясва.
От литър ракия - нищо не остана...
Мъжът и жената вече каталясват...
Ту се запрегръщат - просто да ги снимаш,
ту се шамаросват - мамо, не тъжи!
- Дадох ти петарка! Ей тъй, да си имаш...
Дърти пияндурник, пак ли я изпи?!
Гласовете скърцат, посред папироси.
Синьо-синьо вътре. Контрабанда пушат.
Жената мърмори и без грим е постна...
Мъжът риза хвърля - нещо все го души...
Времето превтасва и вони прокиснало...
Нейде във долапа халките прашасват...
В шест и половина членът е увиснал...
С булчинската рокля отлетя Прекрасното.
Мамка им съседска, да се скрият в ропа!
Ама сред нощите кой ли ще ме чуе...
Ако ще на Изток, ако ще в Европа -
дайте ми ракия, че ми писна х**!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
