Писна ми
Монолог
на средностатистическия човек
Писна ми,
да плача или да се смея...
Час пик, на спирките - тълпи,
направо ми додея!
А хората говорят си сами
и себе си не мога да открия -
навсякъде шизофрения.
От метъла ме реже звук,
децата тичат и крещят,
пикае просяк тук,
пияниците буйно викат,
светът ме мачка като глина
и птиците дори отлитат,
а някой ме ругае без причина.
Таман да тръгна,
младостта отмина.
И нещо все не ми уйдисва.
Бърнаутът ме изгаря,
на гнило замирисва,
дими и не догаря.
Пак шефът ми звъни в неделя
да пусне някоя задача,
а аз не мога да я смеля.
До мен будилникът подскача.
И в работата отпуска не дават,
все всичко е под пара,
заплатата отново бавят,
изобщо сърбам си попара.
Писна ми,
направо ми дотегна...
Дори и в мойто огледало,
когато се погледна,
размахвам кречетало.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела Петева Все права защищены
