Marelka (Мари)
12 78
5 сент. 2010 г., 19:45

Писъците екнаха, горещата вълна приближаваше... 

  Поэзия
744 0 7

 

 

Горещо е, гори вътре в мен,

кипи, плисва се гневът навън.

Пот избива под кривия перчем,

крещя! Дано само е насън...

 

Писъци, понесени от ехото,

пронизват далечното, тъмното,

прелитат над есенни пожари,

съпровождат ги черни врани.

Размазани картини причудливи,

неясни, бледи, диви,   

в съзнанието дълбаят линии,

прилични редове на ниви.

Край огъня силуети криви

жестове разменят заканителни.

Ругатни – зловещи, глухи,

сипят се – надалече чути.

 

Това там май съм аз,

а срещу мен си ти.

Какво стори и кой от нас,

че сега така да ни боли?!

 

 

© Мари Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Борис! Усмивка и от мен
  • Дано само е насън...
    защото огъня е в теб,
    а не навън!
    Поздрав, Мариела!
  • Искрено ви благодаря за коментарите, Светлана и Магдалена. Поздрави и от мен!
  • вулканично изливане на чувството...
    и много искрено...сърдечен поздрав, Мариела.
  • Наистина е горещо усещането ти в този стих, поздравления !
  • Ари, благодаря ти
  • Благодаря, Мариан! Спонтанността е характерна за мен. Съвсем спонтанно го и написах този стих.
Предложения
: ??:??