Писъците екнаха, горещата вълна приближаваше...
Горещо е, гори вътре в мен,
кипи, плисва се гневът навън.
Пот избива под кривия перчем,
крещя! Дано само е насън...
Писъци, понесени от ехото,
пронизват далечното, тъмното,
прелитат над есенни пожари,
съпровождат ги черни врани.
Размазани картини причудливи,
неясни, бледи, диви,
в съзнанието дълбаят линии,
прилични редове на ниви.
Край огъня силуети криви
жестове разменят заканителни.
Ругатни – зловещи, глухи,
сипят се – надалече чути.
Това там май съм аз,
а срещу мен си ти.
Какво стори и кой от нас,
че сега така да ни боли?!
© Мари All rights reserved.
