Писък
Обвързана с теб с верига,
ранена отново лежа.
От крилата,оловни,пречупени,
виждам как бавно изтича кръвта.
Каде ни дърпат пак дните ни?
Къде се завряха мечтите ни?
Къде ще на мерим покоя?
Пак блъска ни зверски прибоя.
Не искам така да живея!
Не мога!Безкръвна лежа.
Пътувам из дневният сън,
изтръпвам с нощтен кошмар.
Живота,маи изтървам му повода!
Обичах,а мразия и себе си!
Къде ми е пътя,крещя?!
И нямя ли кои да ме вдигне?!
Сляпа от сълзи летя в пропаста!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ваня Костова Все права защищены
