LILIT (Ваня Костова) LILIT (Ваня Костова)
9
Nov 25, 2004, 9:37 PM

Писък

  Poetry
1.5K 0 1

Обвързана с теб с верига,
ранена отново лежа.
От крилата,оловни,пречупени,
виждам как бавно изтича кръвта.
Каде ни дърпат пак дните ни?
Къде се завряха мечтите ни?
Къде ще на мерим покоя?
Пак блъска ни зверски прибоя.
Не искам така да живея!
Не мога!Безкръвна лежа.
Пътувам из дневният сън,
изтръпвам с нощтен кошмар.
Живота,маи изтървам му повода!
Обичах,а мразия и себе си!
Къде ми е пътя,крещя?!
И нямя ли кои да ме вдигне?!
Сляпа от сълзи летя в пропаста!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Костова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0