Nov 25, 2004, 9:37 PM

Писък

Poetry

1.5K 0 1

Обвързана с теб с верига,
ранена отново лежа.
От крилата,оловни,пречупени,
виждам как бавно изтича кръвта.
Каде ни дърпат пак дните ни?
Къде се завряха мечтите ни?
Къде ще на мерим покоя?
Пак блъска ни зверски прибоя.
Не искам така да живея!
Не мога!Безкръвна лежа.
Пътувам из дневният сън,
изтръпвам с нощтен кошмар.
Живота,маи изтървам му повода!
Обичах,а мразия и себе си!
Къде ми е пътя,крещя?!
И нямя ли кои да ме вдигне?!
Сляпа от сълзи летя в пропаста!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

AmazonkA (Марина Петрова)

Браво! Много ми хареса

2004-11-26T12:51:07+02:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0