25 nov 2004, 21:37

Писък 

  Poesía
1201 0 1

Обвързана с теб с верига,
ранена отново лежа.
От крилата,оловни,пречупени,
виждам как бавно изтича кръвта.
Каде ни дърпат пак дните ни?
Къде се завряха мечтите ни?
Къде ще на мерим покоя?
Пак блъска ни зверски прибоя.
Не искам така да живея!
Не мога!Безкръвна лежа.
Пътувам из дневният сън,
изтръпвам с нощтен кошмар.
Живота,маи изтървам му повода!
Обичах,а мразия и себе си!
Къде ми е пътя,крещя?!
И нямя ли кои да ме вдигне?!
Сляпа от сълзи летя в пропаста!

© Ваня Костова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??