25 nov 2004, 21:37

Писък

  Poesía
1.5K 0 1

Обвързана с теб с верига,
ранена отново лежа.
От крилата,оловни,пречупени,
виждам как бавно изтича кръвта.
Каде ни дърпат пак дните ни?
Къде се завряха мечтите ни?
Къде ще на мерим покоя?
Пак блъска ни зверски прибоя.
Не искам така да живея!
Не мога!Безкръвна лежа.
Пътувам из дневният сън,
изтръпвам с нощтен кошмар.
Живота,маи изтървам му повода!
Обичах,а мразия и себе си!
Къде ми е пътя,крещя?!
И нямя ли кои да ме вдигне?!
Сляпа от сълзи летя в пропаста!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...