31 мар. 2009 г., 16:01

Писък на мъртва душа

639 0 1

Пустиня грозна и убиваща.
Безбрежна, тъжна тишина.
Плаче Луната умираща.
В пустиня съм и съм сама.

Пещера пуста, изоставена.
Непрогледна, странна тъмнина.
Душа, във писъци удавена.
Умира даже и смъртта.

Море, от рибите забравено.
Убиваща, мътна вода.
Сърце, във вопли сподавено,
открадна мойта топлина.

Мислите ми отлетели са
някъде, в пустите звезди.
Мечтите ми дори умрели са.
Как да ти кажа, че боли?

Заглъхнал е дори и вятъра,
и само болката пищи.
Къде е любовта ти? Няма я.
Отиде си. Както и ти.

Горя във Ада на обречени.
Липсата ти ме убива.
Изгарят думите, отречени.
Душата ми бавно изстива.

Писъци, болка и забрава.
Всичко край мене се завърта.
Какво, за Бога, ми остава?
Какво душата ми обърква?

Сълзите ми са пресушени.
Във мен е само пустотата.
Мечтите са опустошени.
Затваря се пред мен вратата.

Болката гори, души изчезват.
Умират пламъци, искри.
Думите ми се погребват.
Пропастта във мен мълчи.

1998г.
гр. Чепеларе

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сабина за пръв път те чета и много много ми хареса-евала-Поздрави!!!!!!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...