Пустиня грозна и убиваща.
Безбрежна, тъжна тишина.
Плаче Луната умираща.
В пустиня съм и съм сама.

Пещера пуста, изоставена.
Непрогледна, странна тъмнина.
Душа, във писъци удавена.
Умира даже и смъртта.

Море, от рибите забравено.
Убиваща, мътна вода.
Сърце, във вопли сподавено,
открадна мойта топлина.

Мислите ми отлетели са
някъде, в пустите звезди.
Мечтите ми дори умрели са.
Как да ти кажа, че боли?

Заглъхнал е дори и вятъра,
и само болката пищи.
Къде е любовта ти? Няма я.
Отиде си. Както и ти.

Горя във Ада на обречени.
Липсата ти ме убива.
Изгарят думите, отречени.
Душата ми бавно изстива.

Писъци, болка и забрава.
Всичко край мене се завърта.
Какво, за Бога, ми остава?
Какво душата ми обърква?

Сълзите ми са пресушени.
Във мен е само пустотата.
Мечтите са опустошени.
Затваря се пред мен вратата.

Болката гори, души изчезват.
Умират пламъци, искри.
Думите ми се погребват.
Пропастта във мен мълчи.

1998г.
гр. Чепеларе